ОГРИБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГРЍБВАМ, ‑аш, несв. (диал.); огреба̀, ‑ѐш, мин. св. огрѐбах, св., прех. Огребвам; огрибам. А какви се случваха да лапат от една бака, пази боже. Огрибваха и тлъстото, и мръвките — ей тъй, докато да се усетиш, и за тебе останали само кокалите на дъното. Г. Караславов, Избр. съч.II, 457. Около воденицата стана тихо.. Които мелеха, си вардеха мливото и, като огрибваха немляното брашно, полягваха си на чувалите нащрек, да не се успят. Ц. Гинчев, ГК, 100-101. — Каква е тая ваша работа, по цял ден ви не виждам! — продължаваше свекървата, огрибвайки с една счупена лъжица полепналото по копанята засъхнало тесто. А. Гуляшки, СВ, 129. огрибвам се, огреба се страд.