ОГРИЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГРЍЗВАМ, ‑аш, несв.; огриза̀, ‑ѐш, мин. св. огрѝзах, св., прех. Гриза, изгризвам нещо от всички страни, отвсякъде, изцяло. Аз виждам как вашите деца огризват малки царевични коматчета хляб с по една главичка лучец. Ал. Спасов, С, 23. Костов бе забравил .. за гръцките деца, които огризваха захвърлените в сметта динени кори. Д. Димов, Т, 451. При първия предупредителен пукот на падащото дърво той [бобърът] отскача встрани и дървото пада напречно на течението — там, където е нужно. Тогава всички бобри изчезват под водата и започват да огризват клончетата, които лежат на дъното. Е. Аврамова, МС, 10. Хубавата ябулка свиня огризва. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 199. Огризах един царевичен кочан. ^● Обр. Нима зъбите на войната тъй зле са ме огризали, че не приличам на себе си? Л.Стоянов, Х, 164. огризвам се, огриза се страд.