ОГРОЗЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОГРОЗЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; огрозя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Загрозявам1; вгрозявам. Той ми показа и паметника на Александра III.. вместо наведен, пиедесталът е водоравно изработен. Но това още повече огрозява тоя така неугледен паметник. Ас. Златаров, Избр. съч.II, 28-29. Стражарят ми посочи една нова още двукатна сграда, бялата мазилка на която огрозяваха и браздяха дълги кални ивици, следи от дъждовни води. Ив. Вазов, Съч. XVI, 102. Аз ви обичам наистина, но, ако годинките ви и да не ви огрозяват, те мя всѐ плашат. М. Балабанов, ДБ (превод), 97. — Гяволо ме погна да ме тепа, та .. додека да си утечем. Па ме замеря със стрельки окол йедна връба, замеря ме, та ми огрози снагата. Нар. прик., СбНУ IX, 135. огрозявам се, огрозя се страд и възвр.