ОГРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОГРЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; огрѐя, ‑ѐеш, и (съкр. разг.) ‑ѐйш, мин. св. огря̀х и (диал.) огрѐях, прич. мин. св. деят. огря̀л, ‑а, ‑о, мн. огрѐли и (диал.) огрѐял, прич. мин. страд. огря̀н, ‑а, ‑о, мн. огрѐни, огря̀т, ‑а, ‑о, мн. огрѐти и (диал.) огрѐян, св., прех. 1. За светлина, светлинен източник — осветявам. Слънцето огря гората, издигна се високо, напече. Ем. Станев, ЯГ, 106. Не беше тъмно, външната крушка от къщата огряваше двора. Т. Монов, СЧ, 27. Проврял се е месец през облак, огрява/ далеко пустинни води. К.Христов, Избр. ст, 206. Видях Прометея/ как с факел огрея/ мрака на земята. Ив. Вазов, БМ I, 200. ● Обр. Когато първите проблясъци на духовното възраждане в Западна Европа огряват най-напред земите на юг от Алпите, те заварват художника да твори в монашеско расо. Х. Ковачевски, СК, 16. Разравяйки червената жарава/ ще бдим в нощта и, паметта огреял,/ тоз огън шумата ще възкресява/ и стъпките ни шушнещи из нея. Ат. Далчев, С, 123.
2. Прен. Причинявам ведро чувство, надежда у някого, някъде; стоплям, озарявам. Мито, пощенският раздавач, минаваше покрай портата и пак не искаше да се спре и му подаде мъничко жълто пликче, което щеше да развесели и огрее къщата им. Г. Райчев, В, 32. Българинът е от всяка страна убит, но това е малко, трябва да му отнемем и ония малки радости, които му огряват живота. Н. Бончев, Съч.I, 58. Пеперудата бе отлетяла и мъничката радост, която бе огряла сърцата им, отново потъмня. П.Вежинов, ДБ, 234. Безшумно се свличат окови,/ огряват ни дните ни нови. К. Христов, ППож., 21. ● Обр. Те [сирачетата] отрастват и виреят, без да ги е огряла
сладка, животворна усмивка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 66. // В съчет. с лице, очи, поглед. Придавам ведро, доволно, радостно изражение (на лицето, очите, погледа). Топла усмивка огря набразденото ѝ с бръчки лице. А. Гуляшки, МТС, 13. Отново радост огрява смръщените чела на добрите селяни. Т.Влайков, Съч. III, 233. Жилите на Чакаловото чело трепнаха силно, лицето му бе огряно от вдъхновение. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 81.
3. Прен. Обикн. за мисъл, идея — внезапно възниквам у някого и ставам причина да разбере или реши нещо. Веднага мисълта да си даде кандидатурата го огря. Ив. Вазов, Съч. XXV, 22. Тая дума като един проблясък огря паметта на Марка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 15.
4. Остар. и диал. Сгрявам, стоплям, затоплям. Той беше мокър, измръзнал и още от вратата го огря и го полъхна с приятната си топлина големият огън на огнището. Й.Йовков, ЖС, 102. — Огрей ръцете си! — каза Евстати и я [Елисавета] побутна към нагревателя. А.Гуляшки, МТС, 320. Заран рано, щом се е зазорявало, тичали в града да влязат в някое хъшлашко кафене или кръчма — да си огреят вкочанясалите крака и ръце. З. Стоянов, ХБ, 107. огрявам се, огрея се страд. Мястото на зеленчуковото сеитбообращение трябва да се напоява, добре да се огрява от слънцето. М. Мичев и др., З, 100. Стаята се огряваше от месеца, но госпожицата беше назад в сянка и само ръцете ѝ бяха огрени и се белееха. Й. Йовков, ВАХ, 62. огрява се, огрее се безл. Трябваше да се огрее тая благородна и страждуща душа, трябваше да се подкрепи с думи на справедливост и признание тоя силен дух, отдал всичко, каквото е имал най-добро, на отечеството. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 213.
ОГРЯ̀ВА МЕ несв.; огрѐе ме св., непрех. Разг. 1. Обикн. в бъд. или мин. във въпрос. или отриц. изр. Имам полза, облага от нещо. Разсъждаваха загрижени: — Да пратим хора в Стамбул? Падишахът е добър, ще се смили над нас. Мръщеха се, възразяваха: — Нали припаднахме на молба пред пашата в Хюлбе? Какво ни огря? Нищо. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 194. — Шепнеш ли на Мария за Иванка? Тудорка. Шепна ли! Шепна аз, шепна, но да видиме ще ни огреe ли нещо от това? В. Друмев, И, 15.Криводренски. Гледай го, [Големанов] какъв се е надул там като жаба. Владимиров. За това го бива, но друго си мисля аз, кмете. Ще ни огрее ли нещо, като сме дошли тук при него? Ст. Костов, Г, 21.
2. Безл. Разг. Обикн. с отриц., само в бъд. и мин. Няма да постигна (не постигнах) нещо, което желая, към което се стремя (изказано в предходното изречение). — Слава Богу, всички избягахме, преди да се събори къщата. Дойдохме да търсим подслон в столицата, ала не ни огрея. Хр. Радевски, Избр. пр III, 100. — Ти знаеш ли, че онези, другарите ми, на мен приловиха парите, дето има да ни ги даваш от тогази! .. — Та дойдох да ми ги дадеш — .. — Ха! — късо и студено се засмя Дуна — дошъл си, ама няма да те огрее! И. Волен, БХ, 70. Е, ще опитам [да вляза студент] в МЕИ, но надали ще ме огрее. Балът там е много висок. Ем. Манов, МПЛ, 110.
3. Диал. Само с отриц. не. Не ми вдъхва доверие, безпокои ме (нещо). Тия облаци там, дето отиваме да се оврем, не ме огряват ... Аз думам — назад. Ив. Вазов, Съч.XV, 66. — Стягай си калеврите и да вървим, че тия облачета, белите, не ме огряват! — кимна той към две, появили се от запад, пухкави кълбета. Н. Хайтов, ШГ, 253.
ОГРЯ̀ВАМ СЕ несв.; огрѐя се св., непрех. 1. Ставам светъл; светвам. Задуха вятър — със кого се бори?/ Той лъха свежест, смелост и пробуда./ Цветята полски тръсват сън в почуда./ Где хижа — прозорче ѝ се огрява. К. Христов, ОВ, 18.
2. Диал. За лице, очи, изражение — започвам да изразявам доволство, радост; засиявам, светвам. — Момичето с разтреперани ръце поема саханчето. Лицето му сега се огрява от радост. Т. Влайков, Пр I, 185.
3. Остар. и диал. Стоплям се, сгрявам се обикн. на огън. А пък ти, сватче, ела да се огрееш на огъня. К. Калчев, ПИЖ, 129. Децата също насядали около огъня да се огреят. Сл. Трънски, Н, 508. — Влез се огрей — .. Ти си пътник човек, седни, огрей се .. Лянката седна в къта и простря ръце срещу огъня. Й. Йовков, Ж 1920, 106. А в другата половина [на зимника], около едно широко димящо огнище,.., се учеха и огряваха децата. Ил. Блъсков, ДБ, 84.
◊ Каква ще ме огрее <орисницата>. Разг. Какво ще ме сполети, как ще се развият събитията по отношение на мен, моите намерения, моята съдба. — Дядо попе, войводо, да му ударим по едно вино, че не знаем .. каква ша на огрей орисницата. М.Кънчев, В, 357. За бунт, за кръвнина сме сторили ниет,/ не липсуват дори и карти, и компаси ‑/ .. / На думи и на книга/ ний опашът на жив вълчага мерим, хей,/ и само Господ знай каква ще ни огрей. П.П.Славейков, КП ч. III, 26-27. Не съм слънце да огрея навсякъде (всички). Разг. Не мога да помогна винаги, на всички или да се справя с всичко, да разбера всичко. — Верно е, дека сега са по-учени,.., ама големата наука на живото не я учат добре. Едно е да се напише на книга, друго е да го преживееш,.. Оти тия, що пишат книгите, не са слънце да огреят насекъде и сичко. Ел. Огнянов, НШ, 222-223. Ще заповядаш на кондукторите да задържат съмнителните лица. Нашите патрулни двойки не могат да огряват навсякъде. Д.Вълев, З, 49. Огря ме (огреяло ме е) <слънчице> от невидена страна. Диал. Слу‑
чи ми се обикн. неочаквано нещо хубаво, добро; зарадвах се. От дека не се надееш, от тамо те огрява. Диал. Случва ми се нещо обикн. хубаво, добро неочаквано, откъдето не съм очаквал. Отде ще ме огрее слънцето. Разг. След главно изр. Откъде ще бъда ощастливен, по какъв начин ще постигна нещо хубаво. — Па тѐ и ергенин имаме. А, Кате, какво ще кажеш? — Точно така, бай Матей. Човек не знае отде ще го огрее слънцето. Кр. Григоров, Р, 46.
ОГРЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; огрѐя, ‑ѐеш и (съкр. разг.) ‑ѐйш, мин. св. огря̀х и (диал.) огрѐях, прич. мин. св. деят. огря̀л, ‑а, ‑о, мн. огрѐли и (диал.) огрѐял, св., непрех. 1. За небесно светило — изгрявам1 (в 1 знач), грейвам. Настъпва утрото, морето се успокоява,.. Топло огрява октомврийското слънце. Ем. Станев, ЯГ, 32. Огряват звездите,/ след туй на небето/ излиза луната. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 137. А ето слънцето огряло/ тъжовно гледа върволица/ от стари, млади и дечица. П. Яворов, Съч. I, 47. Стоян на слънце говори:/ — Слънчице ясно, убаво,/ како далеко огреваш,/ от по-далеко заождаш,/ ти видиш млого далеко,/../ виде ли негде девойкя/ на мое лице прилика? Нар. пес., СбНУ XLIII, 324. // За слънце, луна — светя, излъчвам и хвърлям светлина върху нещо; осветявам. — Каква месечина е огряла — продължи сестра ми, като се наведе до мене и прилепи лицето си на прозореца, — да тръгнеш, че да се не върнеш! К. Калчев, ПИЖ, 10-11.
2. Рядко. Светвам, блясвам, грейвам. Залата огрява, и Ферина се втурва отвън. Г. Райчев, ЕЦ, 36. На него златни се отблясват екселбанти,/ на нейната коса огреяха брилянти. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 253. ● Обр. Изминаха години оттогава,/../ В косите ми огряха снеговете, тъй както в рилските ни върхове. Ламар, СГ, 9. Алената пребрадка със сърмените краища се поиздига. Под нея огрява чудно момино лице. Елин Пелин, Съч. III, 94.
3. Прен. За ден, утро — наставам, настъпвам, започвам, изгрявам1. — Утре пак ще се зора усмихне — хубав Божи ден ще огрее. П.Тодоров, Събр. пр II, 212.
4. Прен. За нещо хубаво, добро — появявам се, настъпвам и обикн. предизвиквам радост, надежда; изгрявам1, грейвам. Видехме слънце, и видехме бури,/ преминахме през много изпитни;/ пред нас огряват бъдещите дни/ с борба и труд под родните лазури. Ламар, СГ, 50. И когато над нашта родина/ свободата за всички огрей,/ цял народ ще запее честито/ една песен сърдечна за теб! Я. Молхов, С, 68.
5. Прен. Обикн. за положително чувство, мисъл — появявам се, възниквам изведнъж у някого; грейвам. Глъчката се надигна отново. В сърцата на всички огря надежда. Бог е дал лек за всичко. К. Петканов, СВ, 24. Да живей смъртта, деца!/ Път сторете! Да живее!/ Трябват пламенни сърца!/ Нова вяра да огрее! К. Христов, ПП II, 71. Какви картинки само/ не бе събрала и с топлийки тамо/ набола на ветрило. В миг огря/ във памет всичко. К. Христов, ЧБ, 48. // За изражение, обикн. усмивка — изведнъж се проявявам, виждам се на лицето; грейвам. Пред широко отворената училищна врата застава старият дядо Никола със звънеца в ръка. Той разглежда тържествено наоколо и важно разклаща звънеца. На устата му огрява усмивка. Елин Пелин, ПР, 75.
◊ И в нашата къща ще огрее слънце (слънчице); и на нашата улица ще огрее слънце. Разг. Употребява се в израз на надежда у говорещия за успех, сполука, щастливи дни. Още малко, невясто Богданице, па ще огрее слънчице и в нашата къща. Т. Влайков, Съч.II, 240.