ОГУЗИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОГУ̀ЗИ мн. Истор. 1. Тюркски племена, населявали в VI-VIII в. Средна Азия, които се делят на западни и източни и говорят тюркски езици; огури. Един от независимите турски феодали в Североизточна Мала Азия, Осман, от племето огузи, разширил владениятя си и положил началото на нова държава. Ист. X и XI кл, 87. Към края на XII век се вдигна от северна Персия друго турско племе, огузи, та си подсеби и разшири
придобивките на селджукските турци. Лет., 1909, 90.
2. Разш. Племе или племенно обединение.
— От тюрк. ög 'майка'.