ОГУРТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГУ̀РТНИК, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Кисело мляко, размесено с прясно. Старецът вече пристигаше, натоварен с цял мях огуртник и торба хляб. Л. Стоянов, Б, 166.

2. Мях, направен от козя или овча кожа, в който се държи мляко. Под мишница носеше той един кози мях, наречен огуртник. З. Стоянов, ЗБВ I, 40. В ненаписаната им семейна хроника зее пещера — хайдушко скривалище, пълно с пъстърма, с тулуми сирене, с огуртници с мляко. Отеч., 1978, кн. 13, 36.

— Друга форма: огру̀тник.