ОГЪН —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀ГЪН, ‑ят, ‑я, мн. огньо̀ве и (диал.) огнѐве, след числ. о̀гъня и (диал.) о̀гня, м. 1. Само ед. Нажежени светещи газове, пламъци, отделящи се при горене на тяло, предмет. Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост, тя е като водата за огъня. Д. Талев, ЖС, 329. Човекът, като господар на стихиите, огъня, въздуха, водата, светлината са послушни робие на господарската му воля. ИЗ 1877, 395. Огънят и водата са добри слуги, а зли господари. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 78. Огън и слама не стоят миром. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 6. При много племена съществува култ към огъня.
2. Горящи запалени дърва, въглища и др., от които се излъчва топлина и светлина. Тя преви колена пред огнището да стъкне огъня. Д. Талев, ПК, 336. Дърварите окачиха на дървото торбите си. Съчки събраха. Накладоха буен огън. Ем. Станев, ГЧ, 18. Около големи огньове в дворовете и под стрехите войниците се сушаха и грееха. Й. Йовков, Разк. II, 121. Вечер той седеше самичък в къщата и при светлината на огъня правеше нескончаеми сметки с голям дюлгерски молив. Елин Пелин, Съч. III, 68-69. Като отведнъж се намерих.. в едни ливади и напреде ми.. мъждяха два огня. П. Р.
Славейков, Избр. пр II, 49. Огън да го гори! Клетва. Поддържам огъня. Буен огън. Тлеещ огън. Угаснал огън. ● Обр. Радоил.. извади и ѝ подаде в дар едно цвете от брилянти за косата. Камъните заизспускаха ярки разноцветни огньове на светлината. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 54. Високо догарят огньовете / на ярката селска зора / и слънцето тръгна отново / по свойта небесна мера. Д. Методиев, ШТ, 87.
3.Само ед. Тези нажежени газове, пламъци като стихия; пожар. Когато възви през мегданя Джумая.. ненадейно чу биенето на камбаната за огън, а едновременно видя и отблясъка на един пожар. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 108. Джони се замисли.. Защо тримата влязоха в кръчмата му?.. Току-виж нощеска пламнал огън от всички страни! Д. Димов, Т, 164. Той [пътят] минува по ония места, които са пострадали най-много от топора и огъня. Ив.Вазов, Съч. ХVI, 11. "Пожар! Хей, огън!" викна някой там. К. Христов, Кр, 11.
4. Само ед. Разг. Пламъче на запалена клечка кибрит, запалка или получено с огниво и прахан, с което се пали цигара, лула и под. Спасов издраска няколко клечки кибрит, без да може да запали. Тогава Методиев извади лъскавата си запалка, щракна и му поднесе огън. М. Марчевски, П, 146. Насядали около ниски масички, мъже и жени играеха на карти.., а пъргави келнери им поднасяха сладкиши, вода с лед и дори огън да запалят пурите или папиросите си. Ал. Бабек, МЕ, 67. Донесе му паничка с готови цигари.., донесе му и огниво, подаде му цигара.. цъкна му огън с огнивото. Д. Талев, ПК, 423. ● С глаг. хващам / хвана (ловя, секвам / секна). Получавам искра, пламъче обикн. с огниво и прахан или по друг начин. Дядо Пуньо.. бръкна в пояса си, извади една луличка, напълни я и взе да вади огнивото си и прахан, за да хване огън. М. Георгиев, Избр. разк., 174. — Кара Кольова работа е тая — рекъл Стоян Чакърът.. Хукнал той с копралята и го сбарал на една поляна, както си секне огън с огнивото. Чудомир, Избр. пр, 23. Един път той разбил в.. хаван праха от сяра и салитра.. А после хванал да лови огън, за да пали свещ. Г. Йошев, КВИ, 241.
5. Само ед. Разг. Разгорени въглени или кибрит, запалка, които служат за разпалване на огнище, печка или за запалване на цигара, лула и под. Той [виновният] бива изолиран, никой не говореше с него, никой не му даваше огън.. не го поздравяваше. Ив. Хаджийски, БДНН I, 64. — Гледай да ги [пънчетата прахан] обереш навреме. Може и да ги откраднат. Има да дрънчим после комшиите за едно въгленче огън. Кр. Григоров, Н, 186. Руси.. извади дървена кутийка от пояса и почна да свива цигара в парче вестник. — Огън имаш ли? — попита той. П. Спасов, ХлХ, 45. — Доне мари, бяла гъркиньо, / изнес ми, Доне, един огън, / цигара да си запаля. Нар. пес., СбВСт, 271.
6. Само ед. Разг. Огнище, печка, в които горят дърва, въглища и под. или уред, нагрят от електрически ток, газ и др., които се използват за готвене. — Милке, слушай, пак ще те питам... — После, после: тенджурата съм оставила на огъня. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 11. Друго ако не, барем едно гърне боб ще стои и ще ври на огъня. Й. Йовков, ВАХ, 67. Застройката се прибавя няколко минути след свалянето на супата от огъня. Л. Петров и др., БНК, 68. Рибата още в морето, турил тигана на огъня. Погов. ● С предл. на и прил. за означаване на температурата, при която се приготвя ястието. Фасулът се вари на слаб огън заедно с глава лук. △ Патладжаните се изпичат на силен огън.
7. Светлина, излъчвана обикн. от нещо горящо. Той лежеше върху тревата и се помъчи да скрие мъждукащия огън на цигарата, която държеше между пръстите си. Д. Димов, Т, 583. В далечината и в мрака очертанията на парахода се губят.. ярко блещят някакви червени огньове и над бялата и чиста повърхност на морето се рисува исполински образ на настръхнало чудовище с огнени очи. Й. Йовков, Разк. I, 18.
8. Само ед. Воен. Произвеждане на изстрели, гърмежи с огнестрелно оръжие; стрелба. Един от плевниците се подпали, хитлеристите заизскачаха зашеметени навън и падаха покосени от точния огън на автоматите. П. Вежинов, НС, 98. Едва се настаних при тръбата и получих нова заповед — веднага да открием огън. Зареваха и нашите гаубици. Г. Райчев, Избр. съч. I, 44-45. Топовният, пушечен и картечен огън се сливат в адски трясък. Л. Стоянов, Х, 12. На тая позиция ние не стояхме повече от десетина минути. Прекратяваме огъня и тръгваме напред. Й. Йовков, Разк. II, 140. Артилерийски огън. Залпов огън. Минометен огън. Минохвъргачен огън. Оръдеен огън. Ракетен огън. Флангов огън. Шрапнелов огън. ● Обр. Особено добра възможност му представи разпрата между Медаров и Белички. Попаднал под огъня на двамата инженери, Грашев беше изненадан и учуден. Д. Фучеджиев, 134. //Самостоятелно или в съчет. с бий. Военна команда за започване на стрелба. Изведнъж на стотина метра пред мене затрещя картечница.. — Залегни! Огън! — извика някой пред мене. П. Вежинов, ЗНН, 179. Спират на брега на реката. И се повтаря познатата команда: "Огън, бий!" Залп раздира тишината. Мл. Исаев, Н, 86.
9. Прен. Само ед. Разш. Разг. Борба, бой, сражение, война. Вторий батальон.. беше вече влизал в огъня и гореше от нетърпение да спечели една по-бляскава победа. Ив. Вазов, Съч. VI, 100. — Тикат ни те [партиите] във войната.. И сега е така — Ферди‑
нанд ще ни тикне в огъня, па като загази, ще натири либералите и ще повика демократите. Г. Караславов, ОХ I, 82. Димо получи отпуск и пристигна в село няколко дни преди Коледа.. — Жено, от огън се връщам!.. Сега е военно време. К. Петканов, МЗК, 38-39.
10. Прен. Само ед. Разг. Голяма, нетърпима горещина, жега, обикн. причинена от силно лятно слънце. — Голяма жега, брей! — вайкаше се фелдшерът. — Огън.. ви казвам. Й. Йовков, Ж 1945, 159. Слънцето упорито бе се спряло посред синия небесен купол и сипеше огън и жар от висините. Елин Пелин, Съч. I, 17.
11. Прен. Само ед. Разг. Висока телесна температура при треска, болест. Огънят на болния спадна и той заспа спокойно. О. Василев, ЖБ, 391. Старата не отиваше добре. Имаше огън, мяташе се, дишаше тежко. Й. Йовков, ВАХ, 184. Куна седна до нея.. и я пипна по челото. — Цяла гориш в огън. К. Петканов, МЗК, 178. Острите щипки на треската ме пипнаха. Щипците на тая болест са невидими, но като вкопчат някого, цялото му тяло пламва в огън. СбХ, 136. При покарвание зъбите много деца страдат най-много от огън; тога трябва да ся дръжат малко по-хладно. Хр. Данов, Лет., 1869, 96. // Топла, гореща вълна, която минава по лицето или през тялото на човек при смущение, силна възбуда и под. или при консумиране на алкохол. Нонка чак сега видя, че свекървата плете детско терличе и огън премина по лицето ѝ. — Не е за срам.. — напевно каза Пинтезката. И. Петров, НЛ, 169-170. Тъкмо пред Иванканите порти съзря Първан да разговаря с баща ѝ през дувара. Огън я обля. В гърдите ѝ премаля и какво стана после, сама не помнеше. Н. Каралиева, Н, 154. Борис чувствуваше как пъпли огън по всичките му жили, нагоре към главата.. Това ли е примамливата сила на алкохола? Д. Талев, ГЧ, 73. Хвана я за меката ѝ като коприна ръка. Разпален огън премина през жилите му от това хващане. Н. Бончев, ТБ (превод), 54-55.
12. Прен. Само ед. Силна жажда или парливо усещане в устата и гърлото, предизвикани от голямо количество изпит алкохол, от много солена или люта храна. Бръчков беше изнемощял и премалял: люта жажда го гореше.. Неугасим огън палеше изсъхналото му гърло и език. Ив. Вазов, Съч. VI, 103. Дробеше си люти чушки в паницата, дъвчеше бавно и грижливо. Накрая, като се нахранеше,.. дълго пиеше студена вода, за да утоли огъня си. К. Калчев, ПИЖ, 58. Ракията се сви в стомаха му, временно победена, огънят бе попритихнал. В. Попов, Избр. пр, 84. От време на време някой от тия юнаци се повдига с полузатворени очи.. набарва с ръце стомната и жадно гаси алкохолния огън. Ал. Константинов, БГ, 115.
13. Прен. Само ед. Необикновен блясък в очите на човек, породен от силно вълнение, чувство, възбуда или като проява на жизненост, на жив темперамент. Тъй пламенни бяха ръкомаханията на ковача, такъв огън имаше в очите му.., че коравата душа на овчаря се раздвижи и трепна. Й. Йовков, Ж 1945, 10. Такава горещина у всекиго другиго би се показала подозрителна, но у Кандова тя беше искрена и това ясно се познаваше по безпокойния огън на погледа му. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 15. Еньо пак се намръщи.. Иван видя в очите му зъл огън. Елин Пелин, Съч. III, 147. Двата му недъга се изкупуваха с очите — извънредно живи, проницателни, пълни с младежки огън. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 496. На изглед холандците са високи и плещести.. Лицето им няма живини, очите им са без огън. Т. Икономов, ЧПГ, 92.
14. Прен. Само ед. Силно, дълбоко чувство, психическо изживяване, душевно вълнение, страст. За да се поддържа огънят в сърцето, стигаше ѝ един поглед само или едно леко, сякаш случайно докосване. Д. Талев, И, 359. Мъчнотиите усилваха решителността му, както с течението на времето се усилваше любовният огън в гърдите му. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 138. Те [осъдените] чуваха и виждаха всичко и само с това изказваха своя огън, че запяваха.. с глас на полумъртъв човек. З. Стоянов, ЗБВ III, 172. Синап стана. В очите му блеснаха странни сенки.. Русите му млади мустаци трепереха от вътрешен огън. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 193. Младото сърце винаги е готово да приеме мимолетния огън на желанието за дълбочина на чувството. Ем. Манов, ДСР, 371. // Въодушевление, жар, плам. Тия няколко думи Ботйов изказал с такъв огън и с такива чувства, щото.. Хаджи Димитровото кораво сърце и на дружината му били трогнати. З. Стоянов, ХБ, 86. — Петров, Касио у вас излазя като манастирски дякон. Покажи повече огън. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 79. Учеше, защото иначе не би могло да бъде — наистина прилежно, усърдно.., но без огън и вдъхновение. Ем. Манов, ДСР, 271.
15. Като прил. неизм. Само ед. а) Разг. За човек — който е буен, темпераментен, поривист по характер; пламенен, огнен. — Какво не изпатих, докле доведа тая болярка тука! Огън девойка — с ножа ми искаше да се прободе. Ст. Загорчинов, ДП, 158. — Остро е езичето на Герасим, но това е полезно.. Изобщо огън човек е. ВН, 1959, бр. 2509, 2. б) Разг. За човек — който е енергичен, чевръст в работата си и се справя бързо със задачите си. — Ще си наредим хубаво новата къща.. повекето стари работи ще ги оставим на Кочо.. А вие двете с Ния като се развъртите, каквито сте и двете огън в работата, за две-три години ще напълните новата ни къща. Д. Талев, ПК,
464. Той е уж един свитичък такъв, но иначе се оказа огън момче. Не спа цяла нощ, ама се справи със задачата. К. Грозев, СС, 20. — Най-големите мързеливци, най-опитните кръшкачи и симуланти.. така заработиха, че всичко се затресе.. Ха иди след това, та кажи, че познаваш хората! Довчера първокласни лентяи, а сега — огън! Г. Караславов, Избр. съч. II, 418. в) За литературно произведение, реч, слово — който е изпълнен с въодушевление, жар; огнен, пламенен. — Ще видиш утре — поп Кръстьо се е наканил да държи слово в черква, огън! Ст. Дичев, ЗС II, 327. — Четете, каза той, като подаде една брошура на Огнянова. — Огън, огън, братко! Ив. Вазов, ПИ, 78. // Поет. За очи, поглед — в който има блясък, породен от силно вълнение, чувство или проява на темпераментност, жизненост; огнен, пламенен. Строен, млад, с черни огън очи.. Хасан съперничеше и по хубост, и по сила на всички момци в селото. Н. Каралиева, Н, 169. Най-после дошъл последен ездник и обадил: задомил се Рамадан-бег и бегова щерка зимал.. хубавица: огън очи, мед уста и снага — палма арабска. А. Страшимиров, А, 195. — Брат бъди ми.. / огън поглед в мен не впивай. П. К. Яворов, Съч. I, 15. г) Разг. Който е много лют, парлив на вкус; огнен. Повика двамина бербере, / заведе ги у свои дворове.. / и запия каве, из огън ракия. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 142. Огън чушлета.
16. Като нареч. Разг. Означава много висока степен в проявата на признак, качество. На всеки залък лапаше по две огън люти чушлета — добре се подпали. Т. Харманджиев, Р, 52. — Комай цяла година, откак е свършила войната — негодуваше Лоев, — а една игла не можеш да намериш на пазара. И ако найдеш някъде, не се накуся, скъпо — огън! Г. Караславов, Избр. съч. VI, 159.
◊ Барабанен огън. Воен. Съсредоточена, бърза артилерийска стрелба. Бенгалски огън. 1. Смес от леснозапалими вещества, която гори с ярък различно оцветен пламък и служи за илюминации. Солите на бария и стронция се употребяват в пиротехниката (бенгалски огън, сигнални ракети) поради това, че оцветяват пламъка в ярки цветове. Хим. V кл 1950, 55. 2. Пръчици от такава смес, които обикн. се палят на елхата срещу Коледа, Нова година и пръскат блестящи звездички. Огънчетата на свещичките трепкаха по стъклените украшения и по лъскавите гирлянди.., а бенгалските огньове ръсеха наоколо водопади от искрящи звездички. П. Бобев, ГЕ, 11. Пред огледалото се пудреха актьорите.. Някой палеше клечки червен бенгалски огън. М. Кремен, СС, 88. 3. Ярък разноцветен искрообразен огън, получен от горене на тези пръчици. Площадът пред Народния театър [e] озарен отвътре феерически от разноцветни бенгалски огньове. Ив. Вазов, Съч. III, 245. Блуждаещ огън. Обикн. мн. Хим.; Лъжливи огньове. Разг. Бледосинкави пламъци, които се появяват нощем в блатисти местности поради горенето на метан, отделящ се при гниене. Тъй наречените блуждаещи огньове.. представляват горещи фосфороводороди. Хим. VIII кл. 1965, 55. Фантастични мисли припламваха ярко и гаснеха бързо, оставяйки сива пепел подире си. Те бяха като лъжливите огньове, които виждаме лете в горите. Й. Радичков, БФ, 64. Вечен огън1. 1. Огън, който гори обикн. пред паметните плочи на лица, загинали за справедлива, благородна кауза като израз на почит, уважение, признателност към тях. В памет на загиналите командири в Отечествената война на високия парк на Днепър е издигната братска могила с величествен обелиск, паметни плочи и вечен огън. ЛФ, 1958, бр. 40, 4. На гроба на незнайния воин гори вечен огън. 2. Фонтани от природни газове в миналото, които, запалени обикн. случайно, горели непрестанно продължително време. Древните жители на Персия и Индия се отнасят с чувство на страх и уважение към вечните огньове, чиито синкави пламъци не угасват нито от дъжда, нито от силните пясъчни бури. Д. Русчев, НЗ, 4. Вечен огън2. Разг. Само членувано. Ад, пъкъл, преизподня. Който мисли само за себе си и за своето грешно тяло, той ще да се мъчи във вечния огън. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 149. Той продължаваше.. да заплашва с ужаса на вечния огън всеки, който напусне това събрание.., без да си купи една от неговите книжки, в които са дадени точни наставления как да спасим душата си. Ал. Бабек, МЕ, 244. Гръцки огън. Воен. Изобретена от гърците запалителна смес от селитра, сяра, смола и леснозапалими масла, негасима с вода, която се е употребявала през VII-ХV в. в морски битки и при обсада на крепости. Купи гръцки огън; и макар че това оръжие бе тайна на ромеите.. един обикновен пазач на склад му продаде пет бурета от масловидната, дъхаща на непозната, тежка миризма течност. Д. Добревски, БИ, 226. Изобилстват документи за изобретение, наречено гръцки огън. Векове наред се опитвали да откраднат тайната му. П, 1979, бр. 2, 4. Кръстосан огън. Воен. Стрелба по един обект от няколко страни. За да може да постави завоя под кръстосан огън, Атанас Щерев раздели четата на две групи с приблизително еднакво въоръжение. Д. Ангелов, ЖС, 344-345. Те [немците] не бяха успели да издържат комбинирания кръстосан огън и фланговата атака и бяха отстъпили в безпорядък. П. Вежинов, ЗЧР, 184. Лагерен огън. Огън, запалван вечер, обикн. в детски или младежки лагери, около който се организират литературно-музикални програми и други развлечения. През тая седмица трябваше.. да запалим първия лагерен огън. Цв.
Ангелов, ЧД, 81. Край вечерните.. лагерни огньове бе чул за пръв път.. много от приказките, които преди малко прочете в оставения му от писателя ръкопис. Г. Русафов, ИТБД, 104. Магически огневе. Остар. Книж. Фойерверки. Един път, по причина на празника и фойерверка (магически огневе), намериха ся 92000 души [на Виенското изложение]. Лет., 1874, 248. Огън небесен. Книж. Светкавица. — Да ги запали огън небесен — избъбра госпожа Хаджи Ровоама. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 53. Не бяха извлекли ахайци.. / извън стрелите мъртвеца.. / и стигнаха го отново хората, че и конете, / та че и Хектор Приамов, бърз като огън небесен. А. Разцветников, Избр. пр III, 32. Олимпийски огън. Спорт. Огън, запален в планината Олимп (Гърция), който чрез щафета се пренася до мястото на олимпийските игри и гори в специални чаши до закриването им. С възраждането на олимпийските игри през 1896 г. на новия .. атински стадион "Аворов" лумва отново олимпийският огън. Ем. Жечев, Б, 9. Предаван от факел във факел, поеман от ръка на ръка, олимпийският огън прекосява градове и селища, държавни граници. ЛФ, 1980, бр. 27, 1. Преграден огън. Воен. Артилерийска стрелба, която затруднява придвижването на военни части. По-късно Свилен разбра, че немците бяха прекратили преградния огън, за да го прехвърлят встрани. П. Вежинов, ЗЧР, 180. Каква беше изненадата им, когато артилерията откри огън със страшна точност в гъстите редици на турската кавалерия. Ескадроните свърнаха назад, но преградният огън ги пръскаше и помиташе навсякъде. Г. Караславов, С, 45. Самодивски огън. Диал. Обреден огън (във вид на запалена ръкойка слама, привързана към прът, която се върти в кръг, докато изгори), който се пали на Сирни заговезни и е свързан с култа към слънцето. Свещен огън; Божий (жив) огън. Диал. Огън, който се запалва чрез триене на две сухи дърва и е свързан с поверието, че веднъж в годината (на третия Горещник или срещу Еньовден) старият огън трябва да се угаси и да се подмени с нов. Всеки свещен огън трябвало да се запалва чрез триене. В. Цокова, ОПВ, 11. — Божествен огън. Книж. Творчески дар, вдъхновение. Не бе го надарила природата с оня божествен огън, който са изискваше тогава от проповедниците на свободата. З. Стоянов, ЗБВ I, 395. Бълвам (сипя, изсипвам / изсипя, пращам / пратя) огън <и жупел>. Разг. 1. Срещу, против някого. Обвинявам някого в нещо, като си служа с остри и груби думи. На ранина Али Пехливан забеляза дружината, която бърже навлезе в гората.. Все повече се ядосваше, че не можа да ги свари на трапезата вкъщи. Огън бълваше срещу тия, които ги бяха предупредили. К. Петканов, Х, 215. На първото представление дойдоха само осемнадесет души.. Разгневеният Бохоров сипеше огън и жупел срещу смутения Алурков. — Къде са хората? Нали всички билети са продадени? Й. Попов, СЛ, 67. 2. Срещу нещо. Критикувам, противопоставям се остро на нещо. Той.. показва на скептиците, които тогава сипели огън и жупел срещу озвучаването на филма, какви нови възможности се откриват с това велико откритие. БНТ, 1940, бр. 210, 1. Бъркам в огъня. Диал. Заемам се с нещо трудно и опасно, с което се излагам на риск. Алекси беше в дирите на всичко, което ставаше в селото, но като всеки хитрец гледаше, ако може да остане настрана, а друг да бърка в огъня. Й. Йовков, ЧКГ, 50. Бягам (пазя се) като от огън. Разг.; Отбягвам като от огън. Остар. и диал. 1. От нещо. Пазя се много от нещо, което може да ми навреди. Сляпото и рабско подражание е в състояние да убие всеки талант. Ония, които усещат в себе си зърно талант, трябва да се пазят от него като от огън. К. Величков, ПССъч. VIII, 62. Той не обича да нарушава спокойствието си, затова бяга като от огън от разправии и конфликти. 2. От някого. Страня от някого, избягвам го. Нарушението.. на верността от страна на жената твърде много компрометира съпружеството.. и последнята се презира от всекиго и всекой отбягва от нея като от огън. СбНУ VII, 233. Откакто му дадох последния заем, бяга като от огън от мен. Вадя кестените от огъня за, заради, вместо някого. Извършвам нещо опасно и рисковано, от което някой друг ще има полза. — Колко малко са ви познавали и ония, които.. са ви сваляли звезди от небето, за да вадите кестените от огъня зарад тях. В. Нешков, Н, 423. Фанариотските попове сочели на властта непокорните като бунтовници. Какво губели турците, че друг вади кестените от огъня вместо тях? Хр. Бръзицов, НЦ, 47. Вадя (изваждам / извадя) кестените от огъня с чужди ръце. Книж.; Вадя (изваждам / извадя) кестените от огъня с людски ръце. Диал.; Ровя огъня с чужди ръце. Книж. Използвам другиго при извършване на нещо опасно и рисковано, което ще ми донесе облага. "Телеграмата прочетох. От нея извличам, че руското правителство се вижда слабо да ни защити от натиска на европейските сили и че с чужди ръце иска да вади кестените от огъня". С. Радев, ССБ II, 95. — Не е ли по-добре.. да влезем с Тамерлана в дружествени отношения? .. — Ние ще предоставим това дело на византийците, които имат голяма наклонност да заключават различни съюзи и които обичат да ровят огъня с чужди ръце — казал царят. Л. Каравелов, Съч. V, 114. С людски ръце иска да вади кестените от огъня. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 140. Влизам / вляза (хвърлям се / хвърля се, стъпвам / стъпя) в огън<я> <и във вода>. Обикн. за
някого или нещо. Разг. Излагам се на голяма, смъртна опасност, рискувам живота си обикн. за някого или нещо. — Господин Венчев... душата си давам аз за тебе! Речи само! В огъня влизам за тебе! Д. Талев, ГЧ, 38. Глаушев изви поглед към другите общинари.. Те всички и в огън ще се хвърлят за народното добро. Д. Талев, ПК, 63. — Ей на̀ — мислеше той — тези момчета вече са готови в огън и във вода да стъпят, пред нищо да не се спрат, само да рече човек да ги поведе. Г. Дръндаров, ВВ, 49. Горещ като огън. Разг. Много, извънредно горещ. Треската го изгаряше, а ръцете му, горещи като огън, се бяха вкопчили в моите. Горя в (на) огън. Разг. 1. Намирам се в много тежко положение, имам големи неприятности, затруднения. — Василчо! Де си, сине, да видиш в какъв огън горим и няма кой да ни помогне. Ил. Блъсков, ИС, 21. — Защо татко е все такъв? — В страшен огън гори — война! — въздъхна ханката. Й. Вълчев, СКН, 83. 2. За населено място, страна — арена съм на насилия или на размирици, сблъсъци, боеве. — Знаете ли вие, че селото гори на огън? Откакто сте заминали за балкана, два пъти ми бастисваха къщата селският мухтарин и няколко турци, за да търсят вас. З. Стоянов, ЗБВ I, 211. Много беше неприятно положението на Стамболова подир тръгването на Ботева за Козлодуй и въстанието в Тракия.. Съвестно му беше, когато България гореше на огън, той охолно да се разхожда из букурещките градини и кафе-шантани. Ив. Вазов, НО, 22. Горя като огън. Разг. Обикн. за част от тялото — много, извънредно съм горещ. Ходилцата му се бяха надули като самунчета и горяха като огън. Й. Йовков, АМГ, 35. Давам / дам огън на нещо; предавам / предам (удрям / ударя) на огън нещо; турям в (на) огън нещо. Остар. и диал. Подпалвам, запалвам, опожарявам обикн. постройка, селище и др. Гледам: дадоха огън на хана от четирите страни. Й. Йовков, ВАХ, 107. Същият ден съзрехме.., че едно отделение турска войска.. са отправи към последното село, което след малко и предаде на огън. З. Стоянов, ЗБВ II, 167. Изнела тънки дарове.. / та ги на огън турила. Нар. пес., СбНУ ХIV, 21. Дохождам / дойда (минавам / мина, идвам и др.) като (сякаш) за огън. Разг. Идвам някъде за много малко, кратко време, набързо. През зимата, за бързо разпалване на печката и за икономия на трески, понякога се ходеше до близките комшии с лопатка за жар. Оттам е и поговорката за бързи гости: "Дошъл като за огън". П. Мирчев, СЗ, 64. На дохождане минах през Копривщица, но като за огън. АНГ I, 502. Запалва ми се / запали ми се огън на главата. Разг. Сполетяват ме големи неприятности, грижи, затруднения. — Остави се, дядо Димитре! Голям огън се запали на главата ми. Откога искам да ти кажа, а сѐ срамно ми идеше някак. И. Петров, НЛ, 89. Запалвам / запаля огън някъде. Предизвиквам или съдействам, спомагам някъде да се появят, започнат размирици, сблъсъци, военни действия. В Букурещ нарочно потърсих Любен Каравелов.. Исках да разбера какво мислят там, в комитета.. Те добре са разсъдили — не можем се освободи, додето не се запали огън из цяло Българско. Д. Марчевски, ДВ, 43. В продължение на последните четиридесет или петдесет години българският народ няколко пъти са е улавял за своето ръждясало оружие, а в последните десет години неговата емиграция направи доста опити, за да запали огън на Балканския полуостров. Хр. Ботев, Съч. 1929, 167-168. Запалвам / запаля (разпалвам / разпаля, раздухвам / раздухам) огън в душата (сърцето, гърдите) на някого; подклаждам / подклада огън у (в) някого. Разг. Предизвиквам, пораждам силно чувство, страст, въодушевление, желание за някакво действие у някого. Погледна ме, но, боже мой, какъв поглед! Думата българин като че ли запали огън в душата му! Г. Белев, КВА, 304. Турчинът и не подозираше какъв опасен огън подклаждаше в тая малка, невярна и променчива, но буйна и страстна жена. Д. Талев, И, 421. Я силен пламък ти пламни, / та буен огън разпали / на младите в сърцата, / да тръгнат по гората. СбДЧ, 183. Запалвам / запаля огън на главата на някого. Разг. Причинявам големи беди, неприятности, затруднения на някого, поставям го в тежко положение. — Мобилизация.. Сигурно ще да е за война.. — Ох, никакви да се не видят макар.., дето пак ни запалват тоя огън на главите! Г. Караславов, ОХ I, 350. Той охкаше от заран до вечер.. и проклинаше всички ония, които са помамили народа и са запалили огън на главата му. К. Величков, ПССъч. I, 24. Играя си с огъня. Разг. 1. Върша нещо опасно, рисковано. — Значи всеки момент може да се вмъкне шпионин тук! Ти разбираш ли какво значи това? Ние с огъня си играем — с живота на тия хора вътре. Ст. Дичев, ЗС II, 578. — Емперчето не е с ума си, може да те обади на турците!.. — Не ви харесвам — с огъня си играете! К. Петканов, Х, 128. 2. Върша нещо, с което мога да си навлека неприятности. — Да оставиш без заплата петима касиери, да лишиш от издръжка пет.. фамилии?.. Не си играй с огъня! Н. Каралиева, ДП, 36. — Антонов, не си играй с огъня. Дай филмите и да вървим. Тук всяка секунда е скъпа. К. Кюлюмов, ПС, 80. Избива ме / избие ме <на> огън. Разг. Обхваща ме безпокойство или вълнение, възбуда. Не винаги.. имам време да мина спокойно по тоя път — когато имам срочна работа, например да дам разказ за вестник.. Мине понеделник, вторник, сряда — избива ме огън. В четвъртък съм в тревога. С. Казанджиев,
Сб??СЕП, 512. Него [мъжа] го избило огън, защото не са надявал дотогаз да чуе таквоз нещо за жената си. Нар. прик., СбНУ ХХIХ, 179. Минавам / мина под огън <и под нож>. Разг. Обикн. за населено място и жителите му — бивам напълно унищожен. Една скорошна случка беше се врязала в паметта му: цяло село, като много други, беше минало под огън и под нож. Й. Йовков, СЛ, 128. Елхадж Али хвърлил войска, за да очисти разбойниците. Цяло Балчишко минало под огън. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 57. Минавам / мина (преминавам / премина) през огън и вода за някого или нещо. Разг. Преживявам, преодолявам всякакви изпитания, трудности за някого или за да постигна нещо. Скоро ще види детето си, ще чуе гласеца му, ще види светлите му очички. О, през огън и вода би минала за него, за малкото! Д. Талев, И, 456. — Дочаках те и аз, дочаках най-подире / ден с обич оплоден и благодарно тих. / През огън и вода преминах да те диря, / безспирно се стремях, воювах — победих. Е. Багряна, ВС, 60. Минал съм (преминал съм) през огън и вода; минах през огъня. Разг. Преживял съм (преживях) големи изпитания, опасности, трудности и обикн. поради това съм извънредно опитен, обигран. — Да кажеш, че съм още неопитно хлапе! Не, минал съм през вода и огън, на всичките браилски хъшове съм оракул. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 27. Димо: — На мнозина след Девети септември предишните жени станаха товар. Добри бяха, когато ги криеха.. Донка: — През огъня минахме!... Толкова страдания. О. Василев, Л, 72-73. Наклаждам / наклада на огън<я> някого. Диал. Причинявам неприятности, грижи, затруднения на някого. Тя.. се ядосваше, че му се довери. Страхуваше се да не я накладе на някой огън. Ст. Даскалов, ЕС, 161. Наливам / налея (сипвам / сипя, вливам / влея, турям / туря, притурям / притуря, хвърлям / хвърля) масло в огъня. Разг. 1. Насърчавам, поощрявам намерението, желанието, амбицията на някого за извършване на определено действие. — Ще се боря, докато капата ми падне от главата..! Спасов наливаше масло в огъня. — Точно така! Трябва да се бориш! М. Марчевски, П, 269. Той знаеше, че войниците се готвят да напуснат фронта и сам наливаше масло в огъня, но сега, след като денят бе определен, той се смути, обезпокои се. К. Петканов, МЗК, 254. 2. Спомагам за засилване на някакъв конфликт, за изостряне на неприязнени чувства. Мюсюлмани и християни бяха настръхнали едни срещу други и суровите мерки на властта, вместо да гасят, като че наливаха масло в огъня. Ст. Дичев, ЗС II, 119. Тя виждаше, че не само той носи всичката отговорност за нещастието в тяхната къща, че и майка ѝ.. с упоритостта и подозрителността си наливаше.. масло в огъня. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 404. 3. Разпалвам още по-силно някакво чувство у някого. Разбрах, че ревността ѝ продължаваше да я гложди.. И ми стана мъчно за нея.. Реших повече да не ѝ противореча, за да не притуря масло в огъня. К. Калчев, ДВГ, 67—68. Нямата не знаеше как да се справи с мъката си. Думите на неканената гостенка хвърлиха масло в огъня. Свали забрадка, заскуба косите си от болка. К. Петканов, ОБ, 249. Намирам се / намеря се (оказвам се / окажа се, съм) между два огъня; пека се (горя) на (между) два огъня. Разг. Намирам се в тежко, затруднено положение, тъй като имам неприятности от две страни, които обикн. са с противоположни интереси. Често Райчо се връщаше замислен, след като се беше срещал с началството. Той беше между два огъня. Д. Габе, МГ, 139. — Беше ужасно да се печеш на два огъня.., винаги да си нащрек, защото и най-малкото подозрение от едните или другите ще ти струва главата. В. Нешков, Н, 26. Ако посолството [на Византия] успее, Моравия ще се отдели завинаги от германците. Тогава според намеренията на Византия България ще се окаже между два огъня. Й. Вълчев, СКН, 273. Огън гори на главата ми. Разг. Имам големи неприятности, грижи, затруднения. — Сто и двайсет хиляди жетвари съм турил на чифлика си.. Искат хляб, искат вода, искат пари. Огън гори на главата ми! Й. Йовков, ПК, 30. — На главата ми огън гори. Утре мога да остана гол на улицата. Трябва да се спасяваме. Д. Немиров, В, 39. Огън да гори нещо или някого. Разг.; На огън да гори нещо. Диал. Употребява се за изразяване на отрицателно отношение или незаинтересованост към нещо или някого, които би било по-добре да ги няма, да не съществуват. — Не помниш ли какво ми каза веднъж: "Огън да ги гори тез чифлици, подивяхме из тез кърища". Й. Йовков, ЧКГ, 178-179. — Сичко имаме, но таквоз имане огън да го гори, кога аз останах като нийде-никаквите. Ил. Блъсков, СК, 50. Къща без жена и мъж без пари — огън да ги гори. Ив. Вазов, Съч. VI, 164. Огън и меч (сеч). Книж. Пълно разрушение, унищожение на селища и избиване на техните жители. Филибелийският паша изпратил в Аджар аскери да вземат момчета за еничарския корпус.. Трябва да спасим селото от огън и сеч. М. Марчевски, П, 11. Нещастнико, побратиме, / остави тука кости.. / Огън и меч, и бедствия / в земя ни, братко, внесе. Ив. Вазов, Съч. II, 157. Огън и пламък. Разг. 1. Употребява се за човек, който е много енергичен, делови, темпераментен. — Избраха едно момче от селото — и досега е председател — огън и пламък! Л. Станев, ПХ, 141. 2. Употребява се за човек, който е сърдит, ядосан. — Запея ли, добър признак, искай от мене, каквото щеш, сбърча ли ги тези (сочи веждите си) — огън и пламък: не се мяркай пред очите ми.
Ст. Л. Костов, Г, 36. 3. За думи, реч и под. — изпълнен със силни чувства. Падам / падна като на огън. Диал. За ядене, вода и др. — който се поглъща лакомо, с желание или жадно. Пека на <слаб> огън някого. Разг. В продължение на дълго време причинявам неприятности, затруднения или мъка, страдания на някого. Какво ли не наговори по свой адрес. Между другото, как се заял с някакъв контрольор. И как онзи решил да го пече на слаб огън, като не му прави ревизия. Сп. Йончев, С, 27. Два месеца стават как се измъчвам и те търся.. слагам пред теб и сърце, и душа.., а въз това отгоре ти продължаваш да ме печеш на огън с твоите страхове. Н. Попфилипов, РЛ, 25. Пека се (пържа се) на <тих> огън. Разг. Намирам се в много тежко положение, имам големи неприятности, затруднения, тревоги. Засега главното, жива ли е Емилия, засягаше само мене.. Отчасти и Пиленцето, но той не се печеше на тоя тих огън. А. Мандаджиев, ЧЛП, 69. — Научил си се вече да удряш с ръба на дланта по масата.. — Ако беше на мое място, ако се пържеше на моя огън, и ти щеше да се научиш. Ем. Манов, ДСР, 445-446. Пламвам / пламна в огън. Разг.; Пламвам / пламна на огън. Остар. За територия, страна и под. — ставам арена на размирици, битки, военни действия. Когато пламна в огън целият Балкански полуостров, тогава далновидните и проницателните политически и дипломатически умове.. съгледаха.. неизбежната смърт на Турция. НБ, 1876, бр. 36, 139. Тя [Русия] ще дозволи на нейните сродни племена на Балкана да са пуснат на бой, па ако ще би и цяла Европа пламнала на огън. НБ, 1876, бр. 10, 39. Предавам / предам на огън и меч нещо. Остар. Книж. Унищожавам, разрушавам, опожарявам обикн. постройка, селище и др. Към края на юлия гръцките войски нагънали в Блъгария и предали всичко на огън и меч. ВИ, 118. Прометеев (прометеевски) огън. Книж. Неугасващ стремеж към постигане на високи, благородни цели (от легендата в древногръцката митология за титана Прометей, който откраднал огъня от боговете и го подарил на хората). Интересът към живота и творчеството на Яворов е всеобхватен и неспиращ. Той.. ще продължава да съществува, докато има у нас мечтатели и идеалисти,.. докато гори у българина прометеевият огън. М. Кремен, РЯ, 22. Раздухвам / раздухам огъня; подклаждам / подклада <дърва под> огъня. Разг. Съдействам за изостряне на някакъв конфликт, спор и под. "Ето щастливи хора, защото се слушат, уважават, обичат и работят".. Ала колко бях излъгана.. Брат срещу брата; снахите раздухват огъня и се лъжат една друга. Ц. Церковски, Съч. III, 281. В 1866 година тие [хаджи Димитър и Раковски] се скарале и работата беше достигнала до страшни размери. Касабов и Грудов.. подклаждаха дърва под огъня. П. Хитов, МП, 103. Сипя (изсипвам / изсипя, откривам / открия) <барабанен> огън срещу, против някого; подлагам / подложа някого на барабанен огън. Книж. Остро критикувам, обвинявам, нападам някого. Каравелов и Ботев сипят безпощаден огън от страниците на букурещкия революционен печат против турските насилници, гръцки йезуити, български изедници чорбаджии. В. Йосифов, Избр. тв I, 779. Комунистите се готвеха да подложат западноевропейските декаденти на барабанен огън, а заедно с тях и самия Евлоги, ако и той.. излезеше в тяхна защита. А. Гуляшки, Л, 96. С кръв и огън. Остар. Книж. С оръжие, по пътя на борбата. Свободата са не купува и изпросва, тя тряба да са придобие с труд, мъки и жертви, с кръв и огън! НБ, 1877, бр. 75, 290. С огън и <с> меч (нож). Книж.; С огън и желязо. Остар. 1. С насилия, жестокости. Дошле с меч и огън и в туй място диво../ Избягали старци в пусти гори. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 117. Ако ли турците при наближаванието на руските войски са обърнат към християните в Турция с огън и нож.., тогава Русия ще употреби сила. НБ, 1876, бр. 43, 169. 2. С оръжие, чрез борба. За изхода из това страшно положение у нас не остава нищо друго, освен с огън и с меч да разчистим пътят към своето спасение. Хр. Ботев, Съч. 1929, 179. Великите въпроси се решават не с препирни и вишегласия на конференциите, но с огън и желязо. НБ, 1877, бр. 61, 237. Страхувам се като от огън от нещо. Разг. Много силно се страхувам от нещо. След неуспешния си брак той се страхуваше като от огън от ново обвързване. Стъпвам / стъпя бос в огъня. Разг. Върша нещо много опасно, с което се излагам на голям риск. — Думите на Емперата са вятърничави, а пък бате Мирчо е нетърпелив да стъпи бос в огъня. Обирът не е дребна случка. Затворете си устата и ни дума повече. К. Петканов, Х, 126. Торквемадов огън. Книж. Кладите на инквизицията (ХIII-ХIХ в.), на които загиват много мъченици за проявено свободомислие или борба срещу догмите на католическата църква (по името на испанския монах Т. Торквемада (ХV в.), "великия инквизитор", осъдил хиляди хора на изгаряне на кладите). Три мъчила, три символа: разпятие, торквемадов огън, бесило — три смърти, които вековете измислиха да наказват безчестните и безсмъртните. Ив. Вазов, Съч. VI, 74. Търся огън на ланско (пусто, старо) огнище. Диал. Ирон. Върша нещо безсмислено, искам да постигна нещо невъзможно. Хвърля ме / хвърли ме в огън. Разг. 1. Вдигам висока температура. Към обед го хвърли в огън, унесе го и почна да бълнува. Чудомир, Избр. пр, 117. — Боя се за теб, Стоиле, много се бъхтиш ти в мислите си.. Не залягай така, пак ще те хвърли в огън. М.
Смилова, ДСВ, 149-150. 2. Става ми горещо, пламвам поради силно вълнение, смущение или безпокойство. Само разтрепераните ни ръце се срещат, опираме глави и мене ту в огън ме хвърля, ту ми стане студено. В. Чертовенски, СбСт, 237. При мисълта, че се засягат отношенията му с Елка, а може би обхождат вече и мълви из селото, го хвърляше в огън. Г. Райчев, Избр. съч. I, 133.
— Други (диал.) форми: о̀ген, о̀гон.