ОГЪНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЪ̀НАТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от огъна като прил. 1. Който има форма на дъга. Гонсалви му подари копие, лък, стрела и туземска маримба, направена от две огънати пръчки. Гр. Угаров, ПСЗ, 11.//За дърво, стебло на растение или клон — който е наведен надолу или на една страна. Огънатите клони на ябълката едва издържаха тежестта на плодовете.

2. Който е изкривен, неравен. Остър звук от огъната ламарина прекъсна мислите му. Калникът на колата бе закачил при един от завоите скала или дърво. Д. Димов, Т, 260.

3. Обикн. за равнинна повърхност, плоскост и др. — който е леко хлътнал, вдлъбнат. Кърджалиите са взели Жеравна на нишан, отвъдното село лежеше почти без защита в дъното на съвсем леко огънато поле. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 626. Неволно си спомням някогашния наш криводолски бордей от суров кирпич, с наклонени дувари и огънат гъбясал покрив. ВН, 1961, бр. 3105, 2.