ОГЪНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ГЪНЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от огън (в 2, 4, 5, 7 и 13 знач.). Между навалицата се прокрадваше бедно облечен мъж.. Той носеше дълъг прът с малка металическа решетка, в която блещукаше слабо огънче. Д. Спространов, С, 12. Огънчетата на свещичките трепкаха по стъклените украшения и по лъскавите гирлянди [на елхата].П. Бобев, ГЕ, 11. Антиков вади цигара.. Подавам му огънче. Той пали. Др. Асенов, СВ, 135. Те се движеха по средата на улицата и огънчетата на цигарите им блещукаха в тъмното. А. Гуляшки, Л, 280. Той ги изпрати с поглед и в очите му блесна скрито огънче. Д. Спространов, ОП, 269. ^● Обр. Ливадите раззеленяха.. Като огънчета лумнаха червените цветове на тютюна. Ем. Манов, ПЯ, 151.