ОДАДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀ДАДЖЍЯ1, о̀даджѝята, мн. о̀даджѝи, м. Остар. и диал. 1. Лице, което се грижи за приготвяне на храната на останалите овчари, на дружина и под. Дружината избира помежду си едного да им меси хляб и да приготовлява гозба.. Тоя последният, който се нарича одаджия, не ходи да пасе овце. З. Стоянов, ЗБВ I, 22. Кисело зеле и пипер тие [овчарите] не употребляват.. Лук и праз само купуват, но и той се държи под ключ и се раздава с мярка от.. одаджията. З. Стоянов, ЗБВ I, 24.
2. Домашен прислужник или готвач в заможна селска къща. Одая се нарича там [в турските села] нарочно приготвена стая, в която преспиват.. странниците. Одаджията турчин донася им вечер храна.., прислужва им. Ив. Вазов, Съч. ХII, 115 На Нова година празнува именния си ден Васил одаджията. В чифлика той беше готвач, той държеше лъжицата и хляба. Й. Йовков, АМГ, 7.
— От тур. odaci.
ОДАДЖЍЯ2, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, Остар. и диал. Овчар. Стоян си Велку говори: / —
Велко, премлад одаджия.. / Тебе ще да си заръчам / тежка одая да свалиш, / да слезеш долу в поле. Нар. пес., СбБрМ, 200. Проговори Адър челебия: / — Е тизека, Мийо одаджия, / като идеш през поле широко, / не виде ли от камен пещера / да свъртиме тия вакли овни? Нар. пес., СбНУ ХХХХV, 326.
— От тур. odaci.