ОДАИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ОДАЍЦА ж. Диал. Умал. от одая1 (в 1 знач.); стаичка, одаичка, одайка, одайче. В тая одаица имаше върху две дървета наредени дъски за креват. Н. Хайтов, ДР, 46. Сега можеше да си е вкъщи (за три години свикна да брои за дом двете одаици в една християнска къща към Кула-капия). В. Мутафчиева, ЛСВ II, 236.