ОДАИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ОДАЍЧКА ж. Диал. Умал. от одая1 (в 1 знач.); стаичка, одаица, одайка, одайче. Той се засмя и смехът му дълго ехтя в малката тъмна одаичка. Ив. Мартинов, ПМ, 98. Изморен, задъхан, изпотен и мокър от снега, пристигнах направо в задимената одаичка, дето всички вече бяха насядали около кръглата паралия. К. Калчев, ПИЖ, 6.
— Друга форма: худаѝчка.