ОДАЙКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДАЙКА̀ ж. Диал. Умал. от одая¹ (в 1 знач.); стаичка, одаица, одаичка, одайче. Какината Донина къща е наистина много тесничка. То е било някога само една одайка отгоре над пътя и отдоле зимник. Т. Влайков, БСК I, 507. Владиката тогаз зел да отвори врата от олтаря вътре за на двора да са излезва и като разбивал дувара, намерил там на кюшето една одайка вградена, пълна с книги. Г, 1863, бр. 8, 62.

— Друга форма: худайка̀.