ОДАЙЧЀ

ОДАЙЧЀ, мн. ‑та̀, ср. Диал. Умал. от одая1 (в 1 и 3 знач.); стаичка, одаица, одаичка, одайка. Само там, в малкото и тясно одайче, Тинка продължаваше сѐ още да преживява някои от сладките и хубави часове, които пълнеха живота ѝ през медения месец. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 245. Прие да се настани временно в къщата на Мижо Сали. Дадоха му одайчето. Б. Несторов, АР, 80. — Снаи, девет снаи, снаи послушници, / я улезте в Яни Янино одайче, / отворете нейни шарен ковчаг. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 320.

Списък на думите по буква