О̀ДВЕ

О̀ДВЕ нареч. Диал. 1.На две, на два ката. На полянката се показва малка схлупена черквица.. с такава ниска и тясна врата, че за да влезе човек, трябва одве да се прегърби. Ст. Загорчинов, ДП, 143. Ненка, както стоеше, изведнъж се присви одве, свлече се, та седна и застена. Ил. Волен, МДС, 38. На полето селянки с бели забрадки работят усилно под жегата. Превити одве, поят сухата земя с потта си. Бл. Димитрова, От, 99. Мама излезе. Тя постла на отвода едно вехто чердже, одве сдиплено. Т. Влайков, Съч. II, 5.

2. Два пъти повече; двойно. В двойно повече време куриерът ще премине одве повече мили, в тройно времеотри повече. Хр. Данов, ТПЧ, 248-249. Не е зле, ако селяните посаждаха секи в двора си по няколко кореня барабой и тогава не ще имат потреба да зимат жито на заем и да го връщат насетне по жътва одве и отри. Ив. Богоров, СЛ, 2. Бати в Калофер отиде / да купи овни чукани../ Евтино да ги купува. / По-скъпо да ги продава. / Кярове да си кярува, / одве парите да връне. Нар. пес., СбВСт, 53.

Списък на думите по буква