ОДЀВЕШЕН

ОДЀВЕШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. Разг. Който е станал, съществувал е или се е проявил преди малко, одеве. Одевешният тежък разговор с мъжа ѝ.. я разстрои и умори. Ив. Вазов, Съч. ХI, 94. След един час тълпата се успокои.. Сега вече стана известна равносметката на одевешната бъркотия. Тринадесет тежко ранени. Р, 1927, бр. 240-241, 3. У него пак се събуди одевешното му горчиво чувство и споменът за призовката. Й. Йовков, ПК, 143. Бяха яки момчета, работеха мълчаливо.. също като одевешните, дето поправиха телевизора ми. Й. Радичков, СР, 189-190.

Списък на думите по буква