ОДЕКОЛОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДЕКОЛО̀Н м. 1. Спиртно-воден разтвор на етерични масла, който се използва като ароматизиращо, дезинфекционно и освежаващо средство. Минев, по риза със запретнати ръкави, с добре вчесани и пригладени коси, беше свеж като зората и лъхаше на одеколон. Ем. Манов, ДСР, 120. Той [бръснарят] сапунисва петнадесет минути лицето на задрямалия от наслада франт и го бръсне с елегантен размах.. пръска го с одеколон. Св. Минков, ДА, 92. — Кои са тия диванета, които пътуват пред нас? — Цивилни! — отговори адютантът, като изтри прашното си лице с кърпичка, намокрена в лавандов одеколон. Д. Димов, Т, 435. Хорото ставаше все по-буйно.. Смесица от разни одеколони, пудри и парфюми като облак изпълни затопления въздух в салона. Ем. Станев, ИК I и II, 213. Забележителни градове у Прусия.. Рейнската област: Колон или Кьолн.. — стар град с голяма черкова; тука правят миризлива вода, наречена О-де-Колон. Й. Груев, УЗ, 110-111. Евтин одеколон. Бръснарски одеколон. Силен одеколон.

2. Стъклена опаковка, шишенце с такава течност. За рождения ден му подариха любимия му френски одеколон.

— От фр. eau-de-Cologne. — Й. Груев, Уроци от естествено, гражданско и изчислително землеописание, 1871 г.