ОДЕЯЛЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДЕЯ̀ЛЦЕ, мн. ‑а̀, ср. Умал. от одеяло. До една врата той видя как стара жена прегръщаше до болка друга.., която носеше бебе, увито в синьо одеялце. М. Грубешлиева, ПИУ, 230. Мадам Тодорка много обичаше своето кученце, което жестоко страдаше в малкото си креватче, изтегнато на пухената си възглавка и покрито с копринено одеялце. Хр. Смирненски, Съч. III, 95. На кушетката дремеше баба Деша, неразсъблечена, покрита само с едно тънко одеялце, колкото да не простине. К. Калчев, СТ, 46.