ОДЖАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДЖА̀К¹, мн. ‑ци, след числ. ‑ка. Диал. 1. Огнище (в 1 знач.). В двора зад къщата има дърва колкото щеш. В кухнята — печка и съдове. Всъщност — не печка, а огнище, оджак. А. Гуляшки, Л, 457. Докато Герана се мотаеше из двора, накладох огъня в оджака под сайванта. П. Ангелов, Ж, 33. Тя стана, оправи завивката им, после взе газената лампа от оджака и тихо влезе в една малка.. стаичка. Д. Талев, СК, 66. Той.. се стъкми и излезе на улицата. Кафеджията тъкмо разпалваше оджака си. Ив. Хаджимарчев, ОК, 380. // Горната част на огнището, която отвежда дима към комина. Котленцето на веригата закипя, сребърна пара захвърка в черното гърло на оджака. Ем. Коралов, ДП, 51. // Разш. Огнище заедно с комина. Той мислеше къде би могъл да направи скривалище.. Най-подходящ му се видя оджакът. Коминът бе доста широк. Отдолу, когато огнището не гореше, затулваха го с дъски. К. Константинов, НДД, 87.

2. Комин (в 1 знач.). Този следобед валеше дъжд, вятърът виеше в оджака, блъскаше прозорците. А. Гуляшки, ЗР, 227. Па се качи на къщата, / на къщата, на оджако, / та си фърли жълта дуня, / та удари бела Неда. Нар. пес., СбНУ ХХХХV, 374. Ако ти изгори къщата, борчът из коминят (из оджакот) изскача. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 27. Бог дава, ама от оджако не пуща. Погов., СбНУ III, 246-247.

3.Стая, в която е огнището. Оджакът, тоест собата с огнището.. можеше да побере дузина гости и пак да има място за още. А. Гуляшки, ДМС, 20. Тя влезе в оджака и поздрави дъщеря си, която бъркаше в черното котле качамак на огъня. П. Велков, СДН, 359.

4.Огнище (в 3 знач.). Пожарът е причинен от запаления огън в оджака на ковачницата. БД, 1909, бр. 31, 3.

— От тур. ocak. — Друга форма: ожа̀к.

ОДЖА̀К², мн. ‑ци, след числ. ‑ка. Истор. 1. Подразделение на войска от еничари, еничарски корпус. Възстановяването на реда в Белград било поверено на еничарския оджак. В. Мутафчиева, КВ, 93. — Ако искаш да затриеш целия род на Горан, убий и себе си. — Нямам род. Имам оджака на еничарите. А. Дончев, ВР, 278.

2. Всяко подразделение в армията на Османската империя до реформирането ѝ през 1884 г.

— От тур. ocak.

ОДЖА̀К³, мн. ‑ци, след числ. ‑ка. 1. Истор. Общност от няколко рода при турското номадско племе юруци (пребивавали и в Родопите). Деляха се [юруците] на племена и оджаци.. Оджаците пък се деляха на семселета, или родове. А. Дончев, ВР, 95. Примовски обяви, че Източните Родопи са били заселени с турци, наричани юруци.. и че това са били юруци от седемдесет и осми оджак. Н. Хайтов, П, 234-235.

2. Остар. Голям род, голяма фамилия. Обикновено къщните люде гледат годеницата да е от добър род — от оджак, ако е възможно, и богата. СбНУ VII, 221.

— От тур. осак.