ОДЖАКЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДЖАКЛЍЯ мн. ‑ии, м. Истор. Войник, който служи в оджак², в еничарски корпус; еничарин. Една дума на еничарския началник и Стамбул щеше да преживее най-страшното, което му се случваше: метеж на оджаклиите, на еничарите — кланета по улици и мегдани, обири и насилие. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 57-58. Юсуф паша не се сдържаше да не подпитва, дано подразбере на какво дължи Кабакчиоглу своята слава, властта си над разбунените оджаклии.. Кабакчиоглу бил стамбулия. Сам не знаел от колко колена родът му служел в оджака. В. Мутафчиева, ЛСВ V, 128.

— От тур. ocakcı.