ОДИМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДИМЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от одимя като прил. 1. Който е изпълнен с дим или в, над който има много дим; задимен, опушен. Хвърлих една монета върху тезгяха, минах бавно през одимената гостилница. Пушекът се стелеше на няколко етажа, хората почти не се виждаха. Й. Радичков, СР, 233. Бараката беше ниска и одимена от пушека на карбидките. Х. Русев, ПЗ, 11. Той не обичаше тия екзалтирани младежи, които се движеха на групи край кафенето и рядко влизаха вътре. Те си имаха свое кафене — одимено, нечисто. М. Грубешлиева, ПИУ, 176. Не звънна ли хлопатар в глухата одимена гора? З. Сребров, Избр. разк., 83. Само избухванията на снарядите къртеха тъмните стволове на дърветата, брулеха клоните, оголваха черни одимени пространства. П. Вежинов, ВР, 131.

2. За стена, стъкло, съдове и под. — който е потъмнял, почернял от дим; опушен. Погледът на Гергин се плъзна по одимените, отдавна неваросвани стени на стаичката, по сиромашката мебел. Ем. Манов, ДСР, 149. Баба Нягулица шеташе из ниската, с одимен таван стая, като крепеше с ръка ревматичния си кръст. Ст. Марков, ДБ, 62. Той сам признаваше, че е жертва на противоречията; от една страна мечтае за столичния живот,..; от друга страна пък тъгува за прашните и криви чирпански улици, за пловдивските и сливенски калдъръми и за одимените шишета на газените лампи, при оскъдната светлина на които бе написал стихотворенията си. М. Кремен, РЯ, 426. Само овчарят Петър още не беше потънал савсем в затворническото блато — лицето му лъщеше между другите тъмни лица като нова съдина, окачена над огнището сред одимени съдове. А. Дончев, СВС, 583.