ОДИМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДИМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; одимя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Изпълвам нещо с дим, пушек; задимявам, опушвам. През пътуванията си из чужбина беше се научил [Замбин] да пуши тютюн и сега одаята бе одимена, та не се виждаше. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 163.

2. Правя нещо да стане опушено; опушвам. Отдавна спи градът... Свещта догаря / и одимява ниския таван. Бл. Димитрова, Л, 113. ^● Обр. Небето облаче не одимява, / дъх ни едно листенце не задява. К. Христов, В, 20. одимявам се, одимя се страд.