ОДИСЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДИСЀЯ, мн. ‑ии, ж. 1. Пътуване с много приключения; странстване. На 1470 година рилските иноци издействували чрез помощта на Каломария,.., да им се предадат мощите, та изново били повърнати в Рилския манастир и с това се завършва тяхната многовековна одисея. Ив. Вазов, Съч. ХV, 34. Благоев им разказа цялата си одисея от Петербург до чакалнята на цари‑

градския паспортен чиновник. В. Геновска, СГ, 265.

2. Разш. Приключение, житейска история. Той бе глупав, тоя сън, но най-глупава бе самата тая одисея със следването. Мечта на мечтите, нали, да следваш за съдия. Б. Райнов, ДВ, 183-184. Манджуков с пълно право е нарекъл своите спомени одисея. Една одисея интересна, наситена с човешки конфликти, с драматично напрежение и всичко това потопено в изобилен познавателен материал с много характерна атмосфера. Н. Хайтов, П, 112.

— От гр. собств.