ОДЛЪГНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОДЛЪГНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; одлъгнѐя, ‑ѐеш, мин. св. одлъгня̀х, мин. св. деят. прич. одлъгня̀л, ‑а, ‑о, мн. одлъгнѐли, св., непрех. Остар. и диал. За лице, нос — изглеждам по-дълъг, отколкото съм; издължавам се2, удължавам се. Само очите му играеха и носът му, одлъгнял още повече, стърчеше във всичката си големина. Ив. Вазов, Съч. VII, 45. — Цончо, крива Ненка не ще да те вземе! И тогава идиотът млъкваше веднага, очите му засълзяваха и лицето му осърнуваше и одлъгняваше странно и ставаше тъй тъжен, тъй убит, тъй смешен! Ив. Вазов, Съч. VIII, 122. Само очите му играеха и носът му, одлъгнял още повече, стърчеше във всичката си големина. Ив. Вазов, Съч. VII, 45.