ОДМА —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ДМА нареч. Диал. Веднага, незабавно, тозчас, ей сега. Добиче, знаеш, като добиче... току-що хванато от ергелето, па де, одма у кола. М. Георгиев, Избр. разк., 127-128. — Това е лесна работа, бай Иване, — успокои го секретар-бирникът. Ще вземеш назаем от някой комшия доде си свършиш работата, и после одма ще му ги върнеш. Хр. Радевски, Избр. пр, III, 92. Уж за три дни му беше командировката по нашия край, а одма си пална колата [синът] и изфуча. К. Грозев, ЕГ, 9. "Одма му [на Мехмед] главу узмете, / със той ми тупи сатъри." Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 24.