ОДОБРИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДОБРЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Който изразява одобрение или съдържа одобрение. Експертът измърмори извинение, което беше несъстоятелно, а Кристало го подкрепи веднага с одобрително кимване на глава и насмешлив блясък в тъмните си хитри очи. Д. Димов, Т, 514. Ненадейността на това предложение смая и възхити събранието. От всички страни се чуха одобрителни гласове. Ив. Вазов, Съч. Х, 78. — Аз мисля, че няма нужда от разни официалности! — забеляза Асен Милков. — Има нужда! — натърти Дамян и срещна одобрителния поглед на баща си. К. Петканов, ДЧ, 429. — Браво! Браво! Чудесен глас! — разнасят се одобрителни викове в зеления вестибюл, когато певицата свършва номера си под покровителственото ръкопляскане на щедрия си кавалер. Св. Минков, РТК, 150. На разсеяно, лекоумно, немирно дете приказва се наред само с един остър поглед. На друго едно дава се сърце, награда с един одобрителен или мил поглед. Й. Груев, Н, 1881, кн. 3, 282.