ОДОБРОВОЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДОБРОВО̀ЛЯМ, ‑яш, несв.; одоброво̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Книж. Печеля добрата воля на някого за нещо; сдобрявам, помирявам, сговарям, придумвам. Напусто ся оправдаваше учителят, напразно му доказваше, че по-преди требува да ослободи и одоброволи децата и да ги упъти да разбират и помнят, па тогава да начне да ги учи да познаят и да пишат буквите. Й. Груев, КН 4 (превод), 5-6.