ОДОМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДОМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; одомя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Задомявам; женя, оженвам. Ето, синко! Тук ще живеете, на това огнище,.., да изхраните синове и дъщери, да ги ожените и одомите. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 493. Оженила майкя девет сина, / сите девет млади изженила, / оженила майкя, одомила. Нар. пес., СбНУ

ХLIII, 299. Майко, майко, стара майко, / а̀ко викаш, йоженила ма си, / йоженила, йодомила ма си, / на накова [такова] старо йобрадатничище. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 33. Кольо мама дума: / — Ожени ме, мамо, / одоми ме, мамо, / домакин да станам. Нар. пес., СбНУ IХ, 107. одомявам се, одомя се страд.

ОДОМЯ̀ВАМ СЕ несв.; одомя̀ се св., непрех. Диал. Задомявам се; женя се, оженвам се. Янина макя вели, говори: / — "Да раснеш, Яне, та да пораснеш, / да се ожениш, да се одомиш, / да не отимаш девет години, / девет години от сърце чедо!" Нар. пес., СбНУ ХLV, 362.