ОДРАСКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОДРАСКВА̀НЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от одрасквам1 и от одрасквам се; ожулване, нараняване. Най-странното в този сам по себе си удивителен подвиг било обстоятелството, че никой от участниците в него не само не бил убит, но нямал даже и одраскване. Отеч. 1977, кн. 10, 18. Аз навих бързо ръкава на дочената му ризка и ахнах. Точно над лакътя,.., имаше голяма кървяща рана и тя като че съвсем не беше от одраскване. П. Незнакомов, МА, 112. Лекарят не намери нищо особено. Обикновено одраскване на външното гърло, което ще свърши с малко възпаление. Ст. Чилингиров, РК, 168. По тях [ръцете] имаше следи от одрасквания. М. Марчевски, ТС, 15.