ОДРЕЗГАВЯ̀ВЯМ2, ‑аш, несв.; одрезгавѐя, ‑ѐеш, мин. св. одрезгавя̀х, прич. мин. св. деят. одрезгавя̀л, ‑а, ‑о, мн. одрезгавѐли, св., непрех., безл. и в 3 л. Постепенно ставам дрезгав2, сумрачен, просветлявам или притъмнявам при разсъмване или при свечеряване.