ОДРЀНЦЕ

ОДРЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Диал. Умал. от одър; одърче, одърец. — Легнах си една вечер вън на лесковото одренце и таман склопих очи, нещо като че взе да църка в главата ми. Ст. Даскалов, БП, 45. — Я дойди, любе, я дойди / на наша ясна седенкя, / я тая вечер, я друга, / да видиш, любе, да видиш, какво съм чудо правила, / одренце, любе, кревенце [креватче], / краката му с карамфил. Нар. пес., СбВСтТ, 888.

Списък на думите по буква