ОДРИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ДРИНКА ж. Основен тип българска ръчна граната (бомба) с форма на бухалка, масово използвана в Одринската операция през март 1912 г., останала на въоръжение до Втората световна война. От хралупата на дъба излезе висок, мършав човек с бляскави черни очи, със сухо лице, обрасло с брада. На кръста му висеха две одринки и револвер във вехт кобур, на рамото му — турски маузер. Ем. Станев, ИК III, 272. Ония, които не бяха служили, трябваше да се научат и как се стреля с пушка, с картечница, с шмайзер, как се хвърлят бухалки и одринки. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 357.