ОДРИПАВЯ̀ВАМ

ОДРИПАВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; одрипавѐя, ‑ѐеш, мин. св. одрипавя̀х, прич. мин. св. деят. одрипавя̀л, ‑а, ‑о, мн. одрипавѐли, св., непрех. Разг. Ставам дрипав, окъсвам се. Докато трая войната, ние съвсем одрипавяхме. И панталонките ни вече имаха много ями, окъсяха ни — в тях изглеждахме смешни. П. Славински, МСК, 38. Много неброени дни Хамид прекара в път, в криене, докато се добра в своите Родопи. Одрипавя, омършавя — хранеше се с коренчета и боровинки. Б. Несторов, СР, 129. Бе епоха — когато бай Софроний, / .., носеше два чифта панталони, / с едните, горни, да забуля дупките на долните, / .. / Така догдето бе одрипавял — / па можем да речем и опросял. Ст. Михайловски, СБ, 111. Обр. Топела се гората за пасища и ниви, пържели я за въглища, кършели я за листе и бръстина, та одрипавяла, сиромашката. Н. Хайтов, ПП, 16.

Списък на думите по буква