ОДРЍСКВАМ

ОДРЍСКВАМ, ‑аш, несв.; одрѝскам, ‑аш, св., прех. Разг. За човек или животно — изпоцапвам нещо с редки изпражнения; оплесквам, надрисквам, посирам, насирам. Бебето имаше разстройство и одриска пелените. одрисквам се страд. и възвр.

Одрисквам / одрискам я. Обикн. в св. вид. Грубо. Попадам в тежко положение и не мога да се справя, загазвам. Ще видим вашите туркиански герои каква ще я одрискат. Ще ги смажем до един. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 89.

ОДРЍСКВАМ СЕ несв.; одрѝскам се св., непрех. Разг. 1. Получавам разстройство (дрисък). Дал на телето много студена вода и то се одрискало.

2. Прен. Извънредно много се хваля; насирам се, оливам се, посирам се. Като почна да разправя за дъщеря си просто се одриска.

3. Прен. Извънредно много се изплашвам от нещо; напикавам се, посирам се. Мислеше се за голям юнак, пък като гръмна наблизо и той се одриска.

Списък на думите по буква