ОДРОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ДРОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до одър (в 6 знач.). — Иване, кой тропа, бе? — каза калугерът безпокойно, като стоеше до одровия пармаклък, дето се чернееха простряни дрехи. Ив. Вазов, Съч. ХI, 8.