ОДРЪНКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДРЪ̀НКВАНЕ¹, ср. Диал. Отгл. същ. от одрънквам и от одрънквам се.

ОДРЪ̀НКВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от одрънквам се¹; кавга, разправия, скарване.

ОДРЪ̀НКВАНЕ³ ср. Разг. Отгл. същ. от одрънквам се²; охарчване. Е, то по сватбата да беше само одрънкването, ами и колко нерви бяха.