ОДРЯМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДРЯ̀МАМ, ‑аш, несв.; одрѐмя, ‑еш, мин. св. одря̀мах и одрѐмах, св., прех. В съчет. дрямка одрямала. Нар.-поет. Наляга ме дрямка, доспива ми се, приспива ми се, унася ме. Излезна Юда из Дунав, / та си млад Стоян изюди./ Върла го дрямка одряма, / та легна Стоян, та заспа, / та му е стадо бегало. Н. Геров, РБЯ III, 339. Седи Груйо на Стара планина,/ три дни седи та каравул чува,/ ночем го е дрямка одрямала. Н. Геров, РБЯ III, 339.