ОДУМВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДУ̀МВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Разг. Отгл. същ. от одумвам и от одумвам се. Той потръпваше при самата мисъл да види къщата си всегда изоставена от Любица, да се види изоставен от жена си, изложен на хорските клюки и зложелателни одумвания на злорадството човешко. Ив. Вазов, Н, 43. Въпреки одумванията и присмехите, българските ученици по примера на цариградчанчетата се държаха прилично, учеха се прилично, правеха добро впечатление. Цв. МЗ, 227. От две недели вкъщи у бабини Лалкини ставаше одумване — тихо, със забикалки — за сватбата на Монка, последния засега бабин Лалкин ерген. А. Страшимиров, А, 46. Мнозина едно само желание да ся покажат умни вовлича в присмиване и одумване. С. Радулов, НД (превод), 97.