ОДУМНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДУ̀МНИК, мн. ‑ци, м. Диал .1. Мъж, който одумва някого или нещо; одумвач, злословник, клюкар, клеветник, сплетник. Не бегаят [двамата братя], че немаят,/ на бегаят от комшии,/ от комшии прислушници,/ прислушници одумници,/ карезчии завидници. Нар. пес., СбНУ II, 3.

2. Мъж, който одумва, уговаря годеж; годежар, сват, сгледник. Мари моме, малка моме,/ не крий очи зад майка си,/ зад майка си, зад баща си:/ ние не сме огледници,/ огледници, одумници,/ ние сме си добри госте,/ добри госте коледаре. Нар. пес., СбАИ, 26.