ОДУТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДУ̀Т м. Остар. и диал. Отвод, отводка. А като са случи да изсъхне някоя си лоза, тогава привождат пръчка от ближная най-добра лоза,.. и заравят я надлъж две педи в земя,.. На втора же година я отрязват от матка ѝ и остава си особен корен и лоза. То са казва одут или водут. Г. С. Раковски, П I, 73.