ОДУХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДУ̀ХВАМ, ‑аш, несв.; оду̀хам, ‑аш, св. Разг. 1. Прех. Премахвам с духане прах, пепел и под. от някаква повърхност; издухвам. Като откъсна един клас, той го стри в едрите си длани и като одуха плявата и осила, започна да натиска зърната едно по едно. РД, 1950, бр. 178, 2. Потънала в прах и паяжина, там [зад шкафа] стоеше изправена някаква малка пушка. Пенко я измъкна с разтреперана ръка и я одуха от прахта. П. Здравков, НД, 202. Трябва ли да напише нещо на черната дъска, привежда се малко напред,.. Като свърши писането, ще си одуха пръстите от тебешира. Т. Влайков, СбЦГМГ, 82. Гоци премести масата сред бараката, вдигна стола, одуха го и седна. Кл. Цачев, В, 15.

2. Непрех. Прен. Махам се отнякъде, избягвам бързо; изчезвам, духвам. — Ами помните ли как заптиетата одухаха към Орханието, когато светнаха нашите работи? М. Кънчев, В, 291. — Селяндурите са одухали нощес при жените си. Видяха я те накъде отива. Ем. Станев, ИК I и II, 138. одухвам се, одухам се страд.