ОДУХОТВОРЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДУХОТВОРЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. 1. Придаване възвишеност, благородство на нещо. Всяко творчество е одухотворяване. И силата, широтата на последното не решава ли въпроса за силата и значението на всяко творчество? М. Николов, БР, 1930-1931, кн. 3, 84.

2. Литер. Олицетворяване, одушевяване. При Сульо Божето например одухотворяването се простираше не само върху сътворените от него фигури, но и върху материала. Н. Хайтов, ШГ, 37. При народната поезия видно място заемат похватите одухотворяване на природата и тясното ѝ свързване с въжделенията и страданията на човека. Хр. Вакарелски, ЕБ, 639.