ОДУШЕВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДУШЕВЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от одушевя и от одушевя се като прил.Книж. 1. Който се отнася до живата природа; жив. Също така Земята и Луната биха се съединили една с друга, ако някаква одушевена сила не би поддържала Луната в постоянно въртене. Ив. Въжарова, ИН (превод), 117. ^● Обр. Косата му щръкваше и носът му ставаше одушевен предмет и от огорчение трепереше заедно с брадата. Ив. Вазов, Съч. VII, 10.

2. Грам. В съчет. одушевен предмет. Жив. От друга страна предметите се делят пак на две големи групи: одушевени и неодушевени.. Различаваме имена на одушевени предмети (човек, жена, чичо, леля, дете, Мурджо, старец, Дорчо). Л. Андрейчин и др., БГ, 60. Употребенето на А вместо член би разбъркало окончанията на склоняваните собствени имена на одушевените предмети и на родителен падеж в единствен и множествен брой. П. Р. Славейков, БП I, 2-3.

3. Остар. Въодушевен, вдъхновен. Дина, като гледа сяйналото ѝ лице и като слуша одушевеното ѝ разказване, драго ѝ, драго ѝ! Т. Влайков, Съч. II, 285. И какви народности, драга Любов Александровна, няма да срещнеш по шумните улици да се тласкат и кръстосват, одушевени от същата жажда за печелене на пари! Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 46.

— Друга (остар.) форма: одушевлѐн.