ОДУШЕВЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДУШЕВЀНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Отвл. същ. от одушевен (в 1 знач.).

2. Грам. Подкатегория на категорията одушевеност-неодушевеност, която е присъща на съществителните имена, отнасящи се до живата природа.

3. Остар. Книж. Въодушевление; вдъхновение,вдъхновеност, одушевление. Задълбочен и унесен в своите спомени, той говореше с необикновена одушевеност. Т. Влайков, Съч. II, 203.