ОДУШЕВЛЀНИЕ

ОДУШЕВЛЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Одушевяване, одухотворяване (във 2 знач.). Одушевлението (..) става, когато някои неодушевени предмет или в природата, или несъществующи, а само въображаеми, или пък мъртви, чувствуват и говорят като живи и словесни. Д. Войников, РС, 55. Одушевление е, когато человеци, които не са при нас или са умрели говорят като живи. С. Доброплодни, П, 42. Обр. Събрания материал държал съм мъртъв в склада на другите ми записки с цел и надежда дано намеря както обстоятелства по-благоприятни, така и необходимите средства за одушевлението и оживяванието на целия ми материал. К. Шапкарев, МЖБМ, 11.

2. Въодушевление; вдъхновение, вдъхновеност, одушевеност. Няма да повтарям, че одушевлението и измежду тая четица нямаше граници. Щом излязохме от селото и помирисахме зелената гора,.., патриотическите песни.. гръмнаха. З. Стоянов, ЗБВ II, 71. Пари да гледаш, да се облизваш, / думи да дъвчеш и да прегризваш, / не ще ни знание, нито умение, / нито голямо одушевление. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 211. В нея [одата] се изразява силно чувствование, което дохожда до високо одушевление или възторг. Т. Шишков, ТС, 173.

Списък на думите по буква