ОДУШЕВЯ̀ВАМ

ОДУШЕВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; одушевя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Книж. 1. Вдъхвам, давам живот, правя нещо да се оживи, да стане живо, жизнено. Пролетта не е още одушевила с животворния си лъх тукашната природа. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 33. Централният огън (слънцето) съставя средоточие на вселената и заедно с туй съществото, което одушевява сичкия мир. Н. Михайловски, РВИ (превод), 150.

2. Приписвам на нещо душа, качества на човек, приписвам му психически живот. Самотни черти у нашия народ са.. любовта му към труда, култа на семейното огнище и онзи наивен пантеизъм, който го кара да одушевява природата и да я прави съучастница на своите скърби и радости. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 221.

3. Остар. Въодушевявам. О, Българио! Ти, майко жална, / .. / вдъхни ме днеска, одушеви ме, / да браня твойто свещено име. Ив. Вазов, Съч. I, 50. Младият вожд [Ал. Македонски] знаел да успокоява войните и да ги одушевява с желание за нови подвиги. Н. Михайловски, РВИ (превод), 172. одушевявам се, одушевя се страд.

—Друга (остар.) форма: одушевлявам.

ОДУШЕВЯ̀ВАМ СЕ несв.; одушевя̀ се св., непрех. Книж. 1. Събуждам се за живот; оживявам. Когато в пролетно време се одушевява сичката природа, чува се изотдолу под тревите една глъчка и като едно трайно свирене. БКн, 1859, март, кн. 2, 196.

2. Остар. Въодушевявам се. Господин Фратю се въодушеви. Ив. Вазов, Съч. VIII, 45.

Списък на думите по буква