ОДЪВКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДЪ̀ВКВАМ, ‑аш, несв.; одъ̀вча, ‑еш, мин. св. одъ̀вках, св., прех. Разг. 1. Дъвча нещо дълго или изцяло, като го обезформям; сдъвквам. Детето одъвка края на молива от смущение.

2. Дъвча продължително храна, като я задържам в устата; предъвквам. Детето беше злоядо и все одъвкваше залъка си. одъвквам се, одъвча се страд.

ОДЪ̀ВКВА МИ СЕ несв.; одъвче ми се св., непрех. Разг. Не изпитвам удоволствие от храната, която ям, дъвча насила, не ми е вкусно. Не ми е добре нещо, не ми се яде, одъвква ми се.

ОДЪ̀ВКВАМ СЕ несв.; одъ̀вча се св., непрех. Прен. Разг. Ставам негоден, износвам се, изхабявам се. Водителите на свободното течение в Русия,.., искали и мислели да прескочат една епоха от съвременния политически институт.. Забравили и не взели предвид, че конституционната форма, която в Русия се считала за африканска чума, била се одъвкала и остаряла вече на Запад. З. Стоянов, ХБ, 45.