ОДЪРПАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДЪ̀РПАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от одърпам като прил. Разг. 1. За дреха, книга и под — който е загубил формата си, свежия си вид от продължителна употреба; овехтял, рездърпан, окъсан. Директорката се е посгушила в одърпаното си, кой знае откога купувано зимно палто и потреперва. Кр. Григоров, Р, 89. Подир ратаите куцукаше едно босоного момче с одърпани потурки,.. и хлътнали натъжени очи. А. Каралийчев, ТР, 188. Тодор бил по-бодър, но смазан и отчаян, гологлав, бос и с одърпани дрехи. З. Стоянов, ЗБВ III, 109. На дълга маса бяха наслагани дневници, няколко ръководства с одърпани корици. Кр. Григоров, Р, 21. Твърде бедни и одърпани български книжки намерих аз, когато поех отгоре си библиотеката. П. Иванов, Ч, 1875, бр. 4, 161. ^● Обр. Стигат им няколко одърпани полски цветенца, за да накичат с

венец сиромашията си и надеждите си. Ив. Вазов, Съч. IХ, 189.

2. За човек — който е облечен с такива дрехи; раздърпан, окъсан. Додованяка дохаждаше както и по-рано в дюкянчето. Току се появеше отнякъде с изшилен черен калпак от яре, със сипаничево лице, одърпан, напрашен. Й. Йовков, СЛ, 83. Ако изчука някоя пара, тя отиваше по пиянлък, инак [Иго] ходеше окъсан, одърпан, да те е страх да го погледнеш. М. Георгиев, Избр. разк., 112. — Вчера се намерих в едно кафене, там ми показаха около една маса едни хора одърпани, с изтрити лакти, казаха ми, че се занимавали с мини. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 384. Та ти добре помниш, че си дошел в моя двор одърпан като просяк. П. Тодоров, МГ (превод), 44.