ОДЪРТЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОДЪРТЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. одъртѐли. Прич. мин. св. деят. от одъртея като прил. Разг. Стар, остарял. С неговите одъртели възгледи за любов към народ и отечество той не ми е никакъв баща! Хр. Пелитев, АЧ, 4. По онуй време Андроник, шурът Михаилов са навърташе с одъртялата си майка в Демотика, град, който беше станал средоточие на неволните византийци. Т. Шишков, ИБН, 245.