ОЕСНАФЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЕСНАФЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; оеснафѐя, ‑ѐеш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. оеснафя̀л, ‑а, ‑о, мн. оеснафѐли, св., непрех. Ставам еснаф, започвам да се интересувам само от материално благополучие; оеснафявам се. — Купила си хубави неща, зная.. и аз искам да си хубаво облечена. Само че утре да не кажеш пак "не разбрах как се стопиха парите". — Оеснафяваш — помъчи се колкото може по-спокойно да отвърне младата жена. ЖД, 1967, кн.6, 21.
ОЕСНАФЯ̀ВАМ СЕ несв.; оеснафя̀ се св., непрех. Ставам еснаф, започвам да се интересувам само от материално благополучие,
като не ценя духовните интереси; оеснафявам1. Това ме накара да си припомня за онзи френски буржоа, който отговорил на книжаря, препоръчващ му басните на Лафонтен: "Моето момче е умно. То знае, че животните не могат да приказват". Истинско нещастие е, ако децата станат такива "умници". Ако те се оеснафят. Е. Каранфилов, ЛФ, 1965, бр. 2, 2.
ОЕСНАФЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; оеснафя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Рядко. Правя някого еснаф, спомагам, допринасям някой да започне да се интересува само от материалното си благополучие. Като момиче беше поетична натура, а сега се е променила, оеснафили са я условията, при които живее. оеснафявам се, оеснафя се страд.